Брок Леснар се ражда в Уебстър, Южна Дакота през 1977 година. Още от гимназията започва да се занимава с борба и това продължава и през годините в университета. Отличията му не са никак малко. Най-значимото безспорно е, че през 2000-ната става шампион на NCAA Division 1. Впрочем предишната година Брок стига до финала на същото това състезание, но там е победен от Stephen Neal, който по-късно става футболна звезда в New England Patriots.

След като завършва колеж кечът се оказва най-добрата алтернатива за Леснар. През 2000 година той подписва в WWF и е изпратен да развива уменията си в OVW. Там заедно с Шелтън Бенджамин, с който са приятели бивши съквартиранти от колежа, сформират The Minnesota Stretching Crew. Потенциалът на гиганта от Южна Дакота няма как да остане незабелязан. След няколко участия в т.нар. dark мачове (мачове, които не се излъчват по телевизията) Брок дебютира в RAW през 2002 година, придружаван лично от Пол Хеймън.

Изглеждащ гигант дори сред кечистите и с човек като Хейман до себе си Леснар се издига много бързо в WWF. Още същата година успява да спечели (тогава престижното) състезание King of the Ring и в последствие титлата на федерацията в мач на SummerSlam срещу Скалата.

Кариерата на „The Next Big Thing” в кеча изглежда обещаваща. Знаменити вражди с най-големите звезди на онова време – Гробаря, Скалата, Остин, Голдбърг, Енгъл, Big Show, главни мачове на ППВ-та, основно място в шоутата на WWF … всичко е както трябва, освен личният живот на Брок Леснар.

Не е тайна, че програмата на WWE е убийствена и се пътува на практика нон-стоп. Това е и нещото, което най-много тормози звездите в този бизнес. Те са откъснати от семейството и дома си. Брок се чувства изключително нещастен в последните месеци от своята кариера на ринга. Вече има семейство и дете и много го тормози, че е далеч от тях. Така преди мача му на КечМания ХХ с Голдбърг става ясно, че Леснар ще напусне кеча и ще гони кариера в NFL. Публиката си казва мнението звучно по време на срещата, която се превръща в абсолютно фиаско.

Това не спира Леснар, разбира се, и той се присъединява към отбора на Викингите от Минесота през 2004-та. Да играе футбол му е било мечта и през онази година той смята, че с физика като неговата може да стане част от NFL. Следва обаче разочарование. Брок сам си признава, че се е чувствал неуверен и неподготвен за професионалния футбол. Все пак изиграва няколко мача преди официалния старт на сезона (preseason се води при тях) , където проличава бурният му характер. В крайна сметка кариерата му не продължава, а предложенията от отбора на Викингите за развитие и участия в NFL Europa са отказани.Това е логично, имайки предвид, че Леснар всъщност е търсел начин да е близко до семейството си.

Завръщането в кеча обаче никак не е безпроблемно. В договора му с WWE е имало клауза, която му забранява да участва в шоута на други организации. Следва истинска съдебна драма 😀 , през която възможността Леснар да се върне в WWE изглежда съвсем реална. Преговорите обаче пропадат и в резултат на всичко това Брок се озовава в японската кеч федерация New Japan Pro Wrestling.

На 8 октомври 2005 бившата WWE звезда печели титлата на IWGP. Следват няколко успешни защити на пояса, както и историческият мач с Giant Bernard. За първи път от 1990 година двама американци спорят за пояса на японската федерация!

През 2007-ма Брок губи титлата в полза на Кърт Енгъл, с който са добри приятели в живота. Това е и последният му мач в професионалната борба (кеч). От тук нататък следва ММА.

ММА – 5 победи, 3 загуби

Първият мач на Брок е на шоуто Dynamite!! USA през 2007-ма. Min-Soo Kim е избран за жертвено агне и след малко повече от минута се предава под ударите на Леснар. Така или иначе едва ли тази победа е впечатлила някого. Следва обаче поява в UFC.

Според историята Дайна Уайт рекъл на Леснар, че UFC не е добро място да се учиш тепърва да се биеш, но Брок го помолил за шанс и ей на – станала работата. Това е доста съмнително по мое мнение. Броки беше популярен по онова време заради кариерата си на кечист и бизнесмен от ранга на Уайт си е давал сметка, че евентуален мач с негово участие би донесъл стабилни приходи. Склонен съм да вярвам, че по-скоро това е била причината The next big thing да се появи в октагона, отколкото разтуптяното от мелодраматизма на ситуацията сърчице на Дайна.

На UFC 81 Франк Мир е избран да каже „добре дошъл” на Леснар в UFC. От последвалия мач се виждат няколко неща. Първо – Брок определено кара хората да се ръсят. Второ – силен и бърз е, не е просто атракция и трето – много още има да се учи.

Мир е свален на земята почти веднага след започването на рунда, но елементарна грешка на Леснар му губи мача. Той така или иначе ще получи своя реванш, но това става по-късно.

От тук нататък Брок записва цели четири победи и то с огромно значение. Трябва да уточня, че четири поредни победи в октагона не са никак малко и не са много бойците, който могат да са похвалят с такова нещо.

Леснар побеждава Heath Herring във втория си мач в UFC и това му печели тайълшот. Няма нужда да ви казвам, че скептицизмът на ММА феновете се лее навсякъде. И напълно разбираемо, едва ли друг може да се похвали с мач за титла след загуба и победа. Не и в UFC. Но Брок е известен, хората си плащат много за да го гледат и в крайна сметка и една победа му стига за да се изправи срещу Ренди Котур в битка за златния пояс.

Впрочем Herring изобщо не е случаен боец, въпреки, че не е много познат на широката аудитория. Човекът си имаше стабилен брой мачове зад гърба, голяма част от тях спечелени и се беше бил с едни от най-големите имена за времето си. Не знам дали някога е бил смятан топ 10, но не бих се изненадал, ако е и така. В действителност Леснар тогава победи сериозно име.

Котур определено е по-добрият боец от Брок, но онази вечер, в която се състоя UFC 91 имаше прекалено много фактори, които наклониха везните в полза на „кечиста”. Леснар беше много по-голям, много по-силен. Ренди на практика е боец за долната категория. Годините също не бяха в полза на „Капитан Америка”, отдавна вече беше минал „златната възраст”. Така или иначе всичко това е просто оправдание, а от такива никой няма нужда. Леснар постигна ОГРОМНА победа в нощта на 15 ноември 2008-ма и стана шампион на UFC.

Само дето не беше единствен …

Франк Мир спечели Interim титлата на Ногейра и така в UFC си имаха двама шампиони в тежка категория. Да не говорим, че единият беше побеждавал другия и някак не стояха добре нещата за Брок.

През 2009-та година Леснар и Мир оглавиха юбилейното 100-но издание на компанията. Брок отново нямаше проблеми с тейкдауна, но този път и не се хвана в капана на майстора по бразилско жиу-жицу. Във втория рунд бившата звезда на WWE успя да нокаутира съперника си и да защити името си на боец. Истински, не от шоу със сценарий!

Последва щура реакция от Брок, който се държа безобразно след победата си и наговори куп неща, повече прилягащи на кеча, отколкото на ММА-я. Дали не му беше най-голямата грешка, че говори против спонсор на UFC – това няма кой да ви потвърди. Но факт е, че Дайна взе мерки на секундата. Какво му е говорил в съблекалните само те двамата си знаят, но Леснар по нататък бе меко казано премерен в изказванията си и се извини на всички.

След като вече бе безспорен шампион Брок се легитимира като сериозен боец още веднъж – побеждавайки Carwin, на практика единственият ММА боец с размерите на Леснар по онова време в компанията.

За този мач е важно да кажем, че Брок се върна след сериозни проблеми със здравето си. Достатъчно сериозни, че да се заговори за прекратяване на кариерата му. Фактът, че излезе победител от този бой, изненада мнозина.

Следващият мач Кейн Веласкез безпроблемно нокаутира Леснар, отнемайки титлата му. (Тука трябва да уточня, че всъщност става въпрос за „технически нокдаун”. )

Брок обаче вече беше „голямо нещо” в UFC и в света на ММА като цяло и остана в картинката за титлата. След като беше треньор в реалити шоуто на компанията The Ultimate Fighter се предполагаше, че сблъсъкът между него и Джуниор Дос Сантош ще определи кой ще получи тайтълшот в тежка категория. Здравословните проблеми на Леснар обаче се обадиха отново и той така и не участва в мача.

Последното шоу за 2011 се оказа и последно за Брок в ММА-я. Мачът му с Алистар Овърийм завърши с нокаут за последния и вече беше ясно, че бившият кечист е далеч от пояса. В интервюто след края на срещата Брок Леснар обяви оттеглянето си от спорта.

За БРОК и ПАРИТЕ

Вероятно и счетоводителят му не може да изчисли точните печалби на Леснар от както е в WWE до ден днешен. Факт е обаче, че приходите са МНОГО.

КогатоESPN направиха класация миналата година за най-скъпоплатените спортисти, не беше изненада за никой, че ММА се оглавяваше от Брок. За 2010 е бил спечелил 5.3 милиона, но това се отнася за заплата и разни бонуси. Не знам как е смятано точно, но не включва спонсори и тям подобни. Сиреч, тия пет милиони са просто една част от печалбата същата година.

Иначе за последните си мачове бившата звезда от кеча прибираше по 400 хиляди без значение дали печели или губи. Нещо, което много рядко се вижда – обикновено парите за мач са в пъти по-малко дори и на големите имена, а бонусът при победа често стига до 50% от общата сума. На пръстите на едната ръка се броят такива като Брок, които взимат подобни суми без значение от крайния резултат.

Участията в реклами също са налице, както и разбира се безбройните интервюта, корици на списания и прочее неща, които носят чекове, с доволно количество нули по тях зад първата цифра.

Леснар има и две книги зад гърба си – Brock Lesnar: The Making of a Hard-Core Legend и Death Clutch: My Story of Determination, Domination, and Survival. Дори в момента, ако влезете в Amazon.com, ще видите, че можете за си ги купите на цена от 30 долара за двете. Разбира се цената вече е доста намалена.

От WWE пък имат издадено ДВД – Brock Lesnar: Here Comes the Pain.

Леснар взима участие и при игрите, направени от WWE и UFC. Включително и последната игра на кеч компанията – WWE 12,където е със статута на легенда.

Какви договори и при какви условия са се сключвали сделките с WWE, UFC и прочее организации – няма как да знаем. Но никой не отрича, че Леснар има предостатъчно пари, че да се откаже от спорта и да си живее спокойно следващите години.

КРАЯТ!?

Дали ще видим Брок Леснар по шоутата отново? Предполагам, че да. В ММА – едва ли. Очевидно да е боец не му е много в природата.А и той самият си го казва – „Боят не е моят живот, семейството е!” Но за сметка на това не виждам причина да не прави звездни участия по различни събития – може би КечМания, може би да води някое телевизионно шоу или нещо подобно. Прекалено е млад и е прекалено известен за да се откаже от всичко с лека ръка. Всеки случай повече едва ли ще се занимава с нещо изцяло запълващо времето му. В никакъв случай няма да се върне за постоянно в кеча, нито в някой друг спорт. Явно е прекалено отдаден на семейството си и не мисля, че някой може да го вини за това.

1 Comment

  • Радвам се че попаднах на тази статия и научих толкова много неща за тази личснот,определено ми е един от любимите пред екрана звезди,които искам да гледам.Наистина е безспорен шампион Брок се легитимира като сериозен боец още веднъж както и вие пишете побеждавайки Carwin, на практика единственият ММА боец с размерите на Леснар , но ето че това е поредното доказателство че размерите не винаги с аот значение и когато един човек е специалист и опитен играч знае как да победи,важното е да не покзва страх.Очакваме следващата ви статия с нетърпение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *